Заболяването листериоза се причинява от бактерията Listeria monocytogenes, понякога и от Listeria ivanovi. Тя е послужила за щам, от който е създадена първата ефективна ваксина срещу листериоза в света. Листериите са Грам отрицателни (Gr -) слабоподвижни бактерии. Широко разпространени са в природата, съхраняват се във фуражи, некачествен силаж, в оточни води, обитавани от гризачи. Разделят се на пет групи, като патогенни са само първа и втора.

 

Инфекцията засяга бозайници, в това число и човек, и птици. Протича с енцефалити и менингоенцефалити при възрастни преживни, като септицемия с огнищни чернодробни некрози при моногастричните животни, младите преживни и човек, като септицемия с миокардити и чернодробни некрози при птици.  Много често листериозата се съпътства и с аборти.


 

Листериозата е главно ендогенна инфекция (започва вътре в стадото, не се обвързва с наличието на нови животни). Свързана е с начина, по който се хранят и гледат животните. Най – често боледуват овцете. Характеризира се с есенно-зимна проява, тъй като причинителят често се намира в неправилно съхранени и застояли фуражи, силажи, в обори, нечисти от гризачи. Когато животните започнат да се изкарват на паша през пролетта, заболяването изчезва. Листериозата е стационарна болест, която засяга ограничен брой животни, при агнета и овце обаче може да протече и като масова инфекция. Когато причинителят нахлуе в организма, той „дреме“ и чака да се намали резистентността му заради лоши хигиенни условия, лошо хранене, студени и проветриви обори. Имунитетът пада и инфекцията избухва.

 

Заразяването става алиментарно, аерогенно, чрез контакт между болно и здраво животно. Причинителят преминава лигавичната бариера и попада в кръвния ток. Развива се септицемия. Това е едната клинична форма, характерна за млади животни, със слаб имунитет и имуносупресирани животни. Протича с треска, конюнктивит, храносмилателни разстройства. Сукалчетата умират за няколко дни, докато възрастните може и да я преболедуват.

 

Патологоанатомично се наблюдава хеморагична диатеза по всички серози и мукози на храносмилателния тракт. Честа находка е наличието на огнищни некрози в черния дроб.  Далакът е слабо уголемен, хиперемиран, с кръвоизливи и некрози. Некрози могат да се открият и в лимфни възли, в бял дроб, в миокарда и мозъка. Типични находки за септицемия.

 

Втората форма е неврологична – започва като септицемия с треска, конюнктивити и диария, след два-три дни обаче започват да се проявяват нервни признаци. Нервните прояви са опистотонус (изпъване на главата назад), изкривяване на устните на една страна, животните се залежават с клепнали топли уши и изцъклен поглед (така наречените „стъклени очи“). Преди смъртта се наблюдават парези, парализи и агонални движения.

 

Изходът от тази форма е летален. Патологоанатомично се наблюдават хиперемия на мозъчните обвивки, особено в областта на малкия мозък, гнойнонекротизиращ менингоенцефалит, отделни некрози по обвивките на мозъка.

 

При овцете може да се наблюдава и форма, която протича с аборти. Засяга основно дзвиските (млади овце, които носят за пръв, досега не са раждали). Абортите се наблюдават в края на бременността или направо може да се родят нежизнени плодове. Възможно е един-два дни преди аборта, температурата да се повиши и овцата да откаже да се храни. След аборта често се наблюдава задържане на последъка и развиване на ендометрит и следродилна треска.

 

При свинете заболяването се наблюдава по-рядко и протича основно със септицемичната форма. В някои случаи смъртта настъпва много бързо, дори не се проявява като клинична картина. Нерядко се случва и преболедуването обаче, особено на възрастните индивиди с некомпроментирана имунна система при добри условия на отглеждане.

 

Боледуват и някои водоплаващи птици след прекарали други инфекциозни заболявания или паразитози. Протича като септицемия за един-два дни, а патологоанатомично се наблюдават некротични участъци в миокарда и едем на епикарда. Изходът обикновено е летален.

 

За доказване на болестта в лаборатория могат да се изпратят проби от засегнати органи на мъртви животни, открити при аутопсия (най-често цял мозък или части от него, абортирани фетуси, околоплодни обвивки), или да се взема връв на животни, които показват признаци и са съмнителни. Бактериологическото изследване включва стандартните процедури за изолиране и типизиране на бактерии – оцветяване на намазки по Грам и микроскопирането им, правене на посявки върху кръвен агар или други видове хранителни среди.

 

При септицемичната форма лечението е целесъобразно, особено ако започне в ранна фаза. Разчита се основно на антибиотикотерапия и общо укрепване. При менингоенцефалитната форма лечението има успех много рядко.

 

Недопустимо е изхранването на животните с неправилно съхранен, влажен и замърсен фураж, с развален или съхраняван на недератизирани места. Не бива да се допуска храненето на бременни овце със силаж. Регулярно трябва да се провеждат мероприятия за борба с гризачите (дератизационни събития).

 

Съществуват инактивирани и живи ваксини срещу листериоза. Най-добър ефект в изграждането на имунитета имат живите атенуирани ваксини. Прилага се подкожно, имунитетът се изгражда за 10-12 дни и трае до 1 година.