10-20% рентабилност - в най-голямата беларуска зайцеферма

29 април 2018, 13:30

Бг Фермер

47642

Когато майчиното поголовие в беларуската зайцеферма "Кролштадт" е било до 100 зайкини, рентабилността е стигала до 50%

Месечно "Кролштадт" реализира 400-500 кг заешко месо

Павел Елизаров пробива на пазара с 2 заека

В най-голямата беларуска зайцеферма "Кролштадт" отглеждат 5000 зайци. Стопанството е лидер на пазара на диетично заеешко месо в Беларус. Технологията, която прилага в стопанството си фермерът Павел Елизаров, е изцяло приложима за промишлено производство. До нея зайцевъдът достига, след като прилага различни технологии

Първо в "Кролштадт" прилагат популярната в Русия т.нар. михайловска технология. Авторският метод на известния учен-академик Игор Михайлов се съобразява с основните естествени потребности на отглежданите зайци и на изключванвето на причините на заболявания при поголовието.

Павел Елизаров споделя, че "михайловските" зайци нормално се размножават и растат, но самата технология се оказва много трудоемка, скъпа и неприложима за широкомащабно производство. Освен това при тази технология има проблеми с храненето и профилактиката в зайцефермата. Например при системата на академик Михайлов се препоръчва отказ от ваксинации. Но в зайцефермата има заболявания, при които е невъзможно да се направи профилактика без ваксини: вирусна хеморагична болест при зайците, миксоматоза и пастьорелоза, които се проявяват при големи поголовия каквото е основното стадо в "Кролштадт" - 5000 зайци.

Следващата стъпка на Елизаров била прилагането на италианско-френска зайцевъдна система. Нюансите й били разработвани в беларуската зайцеферма в продължение на почти 2,5 години. Натрупали колосален опит, но в крайна сметка стигнали до извода, че европейската система не е подходяща за тях.

Оборудването им е по италиански образец, но го изработват самостоятелно.

Спазваме стриктно зоотехническата програма но премахнахме сезонността, тъй като зайцефермата ни се отоплява, обяснява беларуският зайцевъд.

Лактацията ни продължава 45 дни, следва 5-дневна почивка. На 50-ия ден започват заплождането и за 5-10 дни покриват зайкините.

В "Кролштадт" наблюдават стриктно лактацията (което им дава възможност за контрол на маститите) и състоянието на поголовието на 10-20-дневна възраст.

По този начин се повишава оцеляемостта на поголовието в лактационния период и репродуктивните способности на зайкините майки. Добре работи технологията за изравняване на озайчванията. Контролират се стриктно дажбите на зайкините. Елизаров лично проверява състоянието на стадото всеки ден: достатъчно млечна ли е лакиращата зайкиня, защо зайчетата да слаби, дали майка им не иска да ги кърми, може да трябва да й се инжектира окситоцин, защото не го произвежда, и т.н.

Собственикът не трябва да стои в кабинета си. На работника му е все едно каква е ефективността на производството, единствената му мотивация е да не го накажат.

В "Кролштадт" средното майчино поголовие е 600-800 зайкини

За тях се грижат 1-3 жени. За да нахрани стадо от 2500 зайци на една работничка й отнема около 3 часа, за поенето - 1,5 часа.

Обикновено работничките са две, обяснява Павел Елизаров. При разширено възпроизводство фермерът наема трета работничка. Ако трябва да се намалят разходите, оставя една работничка, но тогава поголовието също намалява.

С ветеринарните дейности се занимава самият собственик на "Кролштадт". При необходимост наема външни ветеринарни лекари, но обяснява, че в Беларус няма тесни ветеринарни специалисти по зайцевъдство. Имат обща представа и знания, а практика - почти никаква. Затова се налага аз да се справям, обяснява зайцевъдът.

Елизаров е икономист по образование, но за 15 години, откакто се занимава със зайцевъдство вече е изучил и ветеринарната медицина, и зоотехниката.

По изхранването на зайците вече няма никакви въпроси.

Елизаров твърди, че в зайцевъдството много добре са описани всички заболявания, които практически нямат нужда де факто от лечение. А най-проблемните - вирусните инфекции, които са разпространение още от края на 80-те години на XX век, не са изучени достатъчно.

Почти всички обикновени болести се решават чрез банално бракуване.

Заколиш и решаваш проблема - нямаш разпространение, нито разходи за лечение. Затова пък миксоматозата, вирусната хеморагична болест при зайците, както и условно патогенната микрфлора, т.е. онези заболявания, които възникват при падане на имунитет, е истинска катастрфа. А имунитетът може да падне заради десетки фактори: и от фуража, и от условията на отглеждане...Когато цялото стадо е със стомашно-чревно разстройство и ти се налага да сменяш фуража - ето това е проблем.

В беларуската зайцеферма използват ваксини различно производство: чешко, руско, укаринско. Според Елизаров няма голяма разлика между тях. Но затова пък от опит е установил, че ако в радиус от 5 км има други зайцеферми, всяка ваксина може да те провали.

Спасението е в стриктната биозащита

В случай на вирусно заболяване се вземат незабавни мерки: унищожаване, изгаряне, ваксинация. А зайцевъд с малка ферма може да не ги изпълни и тогава вирусоносителят може да остане още месец, да не говорим за още по-лошо - да пусне животното навън. След това причинителят на заболяването се консервира в някое заблатено място и догодина ще се чудим откъде ни е дошло на главата, споделя беларуският зайцевъд.

В "Кролштадт" с години филтрират стадото, като за възпроизводство се оставят само животни с добър здравословен статус

В резултат на това Елизаров е постигнал 70% оцеляемост на зайчета от 0 до 30-дневна възраст, и 90% оцеляемост на зайчета на 30-90-дневна възраст.

Клането е традицинно. Кожите и вътрешностите се изгарят. Елизаров обяснява, че допреди няколко години продавали и заешките кожи - по 0,5-1 долар на кожа, но вече няма търсене.

Сега основният доход на зайцефермата е от продажбите на заешко месо и разплодни животни. Част от заешкото месо продават на едро на магазини, друга част - на ресторанти. С всяка търговска верига Елизаров се договаря без посредници, като получава цена на едро. Цял заек се продава по-евтино, разфасовките са по-скъпи.

Месечно "Кролштадт" реализира 400-500 кг заешко месо, като рентабилността е между 10-20%.

Производствените разходи са: фуражи - 50-60%, заплати за персонала - 25-33%, ток - 10%.

Когато майчиното поголовие е било до 100 зайкини, рентабилността е стигала до 50%. Но колкото по-големи са производствените обеми, толкова по-силно е влиянието на негативните фактори и толкова по-ниска е рентабилността, обяснява Павел Елизаров.

Вярно е, че себестойността на китайските зайци е по-ниска, но зайците, произведени в "Кролштадт" имат важно предимство - трупчетата на китайските зайци са по-леки - около 800 г на брой, докато трупчетата на беларуските зайци са 1200-1300 г

Цената им е 10-12 долара за суров заек. Елизаров продава и субпродукти.

За първи път излязох в магазин само с два заклани заека, спомня си Павел Елизаров. Отидох в районния център - в местна търговска верига. Попитах може ли да пробваме. Съгласиха се. Дадох им два заклани заека. След 2 часа ми звъннаха и казаха да докарам още. Така започнах. Пазарът на заешко месо в Беларус не е много голям, но аз вече съм заел около 20-25% от него, доволен е Павел Елизаров. И тъй като не очаква пазарните обеми заешко месо скоро да се увеличат, беларуският зайцевъд има намерение съществено да намали себестойността на произвежданата продукция. Което може да стане само при сериозни инвестиции в производството.